Великолепие

„Величествена бяла птица, висока колкото него, гъвкава като тръстика.

Тръстика от звезди, помисли мъжът.

Птицата стоеше – бели, сиви и тъмни нюанси сред сенките на моравата – огряна единствено от лъчите на луната в студеното ясно зимно небе, стоеше и го гледаше, трепкащият златен блясък на малкото и влажно око беше на нивото на неговите очи, тялото и имаше неговия ръст от тийнейджърските му години. „Изглежда така, глуповато“ помисли мъжът, сякаш всеки момент ще заговори, сякаш ще отвори острата си човка и ще му каже нещо жизненоважно, важно като истината, която се научава само насън и се забравя в мига на събуждането…

Беше великолепна.Не, птицата беше забележителна и дори и затворена в зоопарк, пак би привличала вниманието, би правила впечатление и на хора, които съзнателно не обичат птици. Шията и  гръдта и грееха потресаващо бели – белота, която изглеждаше родена от студа така, както беше роден от него скрежът покрил тревата на двора.

Черни триъгълници тръгваха от двете страни на човката и, а главата и беше увенчана  с яркочервена корона – като военен отличителен знак, дошъл от невъзможно далечни, чужди земи. Очите и гледаха с онзи повелителен, несломим поглед, който имат птиците. Тя виждаше, че мъжът е дошъл, гледаше го в упор, но не правеше никакъв опит да отлети, нито показваше какъвто и да било страх…

И тогава думата дойде при него.Той си спомни името на птицата и независимо, че то дойде незнайно от къде, независимо, че нищо не доказваше верността му, именно то беше точното име.

– Жерав – каза тихо.-Ти си жерав.“

                                                                                    Патрик Нес, Жената жерав